ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА

АРОМАТИЧНО

Терминът ароматерапия произхожда от факта, че етеричните масла , носещи аромата на растенията от които са добити, са ароматни. Този аромат има силата да предизвика физиологичен, ментален и емоционален отговор. Освен това етеричните масла са летливи, което означава , че се изпаряват лесно и бързо се абсорбират от тялото. Процесът на предаване на аромата до мозъка се нарича обоняние. Когато етеричното масло се вдиша, молекулите му преминават през ноздрите до рецепторните клетки в носовата кухина. След това по обонятелните нерви се предават в обонятелната луковица и обонятелния център в мозъка . Там се съдържат милиони нервни клетки, които комуникират директно с амигдалата, хипоталамуса и други мозъчни структури. Амигдалата, центъра на емоциите в лимбичната система, свързва нашите усещания за миризма с нашата способност да заучаваме емоционално, т.е. ароматичната информация е свързана с емоцията на ситуацията. Тази способност за сдвояване на информация и емоция , неразривно свързана с нашата способност за оцеляване, превръща етеричните масла в мощен партньор в създаването и поддържането на емоционално здраве. При вдишването, етеричните масла също така преминават през алвеолите на белия дроб и от там в кръвоносната система. Скоростта с която етеричните масла действат варира леко, но за около 20 секунди те достигат до мозъка, за 2 минути до кръвоносната система и до 20 минути са проникнали във всяка клетка на тялото. Най – удобните начини за ароматично  ползване са :

• Да се вдиша директно от шишенцето. Това се нарича директна инхалация
• По – добър начин е да се инхалира от дланите на ръцете като се капва 1 капка от маслото или сместа на едната длан, разтрива се и се вдишва от тях
• Капка масло се капва върху парче плат и се вдишва от него. Може да се капне от вътрешната страна на деколтето на блуза или яката на риза и да се вдишва през деня.
• Чрез дифузер. Най – разпространеният вид е устройство, което разпръсква водата, в която са добавени 3 – 4 капки етерично масло, в околната среда. Този начин на употреба позволява едновременно да се въздейства на настроението, да се убият микробите във въздуха и да се промени аромата в пространството.
• Могат да се добавят 5 – 6 капки към вода в 200 – 250 мл. стъклена спрей бутилка , след което да се пръска във въздуха на помещението , по плотове за дезинфекция или по тялото например за охлаждане.

ЛОКАЛНО

Етеричните масла са мастно разтворими и когато се прилагат върху кожата, лесно се абсорбират ,навлизат в кръвоносната система и през нея до всяка клетка на тялото. Някои от маслата са безопасни за директна употреба върху кожата без базово масло, но това трябва да е означено от производителя. Комбинирането с базово масло може да бъде използвано както за разреждане и предотвратяване на евентуална свръхчувствителност така и за корекция на ефекта. Ако първо се използва базово масло и след това етерично, то процеса на абсорбация се забавя, въпреки че това забавя и терапевтичното действие. Ако се приложи базовото масло след етеричното, терапевтичното действие се ускорява. И в двата случая базовото предотвратява бързото изпарение на етеричното маслото и предпазва кожата. По тази причина се препоръчва употребата му винаги, когато се прилага етерично масло върху деца и хора с чувствителна или проблемна кожа. Най- разпространените базови масла са фракционно кокосово масло, екстра върджин кокосово масло, масло от жожоба, бадемово масло, масло от авокадо, масло от гроздови семки и екстра върджин зехтин. Въпрос на личен избор е кое масло да се ползва. От тези масла единствено фракционното кокосово масло е с извлечени мастни киселини , които са в твърдо състояние до 76 градуса по Целзий. Това му позволява да запазва течното си състояние, правейки го лесно приложимо за локална употреба и за комбиниране с етерични масла в спрей бутилка или рол он флакон. Процесът на фракциониране също така удължава срока на годност, премахва мириса и цвета. Начините за локално ползване са :

• Втриване с масажни движения в проблемната област. Етеричните масла могат да се напластяват, т.е. могат да се използват последователно върху едно и също място за подсилване на действието или за да се облекчат наведнъж различни оплаквания. Тази им способност може да се използва и когато има непоносимост към някоя миризма. Първо се прилага нужното за облекчаване на конкретен проблем масло, след което се нанася масло с приятен аромат. Трябва да се знае , че след време ароматът на маслото с по-базови ноти ще надделее.
• Поставяне на топъл компрес върху засегнатата зона. Използва се чиста памучна кърпа / друга материя би могла да предизвика алергична реакция /, върху която се накапват 1 – 2 капки етерично масло разредено с базово и се прикрепва добре върху третираната зона. Ако е необходимо се подменя на няколко часа.
• Втриване по ходилата на краката. Това място се приема за универсална локация поради наличието на множество нервни окончания , които имат директна връзка с всички вътрешни органи, т.нар. рефлексни точки .
• Добавяне към кремове, лосиони, душ гелове, шампоани, соли за вана или директно във водата на ваната. Препоръчително е добавянето да става в момента на използване и да се съблюдава употреба на безопасно количество.

ВЪТРЕШНО

За вътрешна употреба могат да се използват единствено чисти етерични масла от много висок клас, добити от растения , които могат да се консумират свежи, изсушени или като подправки. Свежите растения съдържат минимални количества етерични масла / до 1 – 2 % / и когато ги консумираме, приемаме и тях. Когато биват подложени на процеса на дестилация, свойствата им се концентрират и така полученото етерично масло е многократно по-мощно. В случай, че е избран метод за вътрешно приемане , е необходимо да се провери изрично дали маслото е подходящо и каква е максималната доза за употреба за да се избегне свръхдозиране и токсикиране на организма. Широко приложими за вътрешна употреба са маслата от  босилек, бергамот, гераниум, грейпфрут, джинджифил, див портокал, иланг иланг, канела, касия, лайм, лимон, лимонова трева, майорана, маточина, мащерка, мента, римска лайка, розмарин, хвойна, черен пипер.

Съществуват масла, като тези, извлечени от игличките или кората на някои дървета , които категорично не бива да се приемат вътрешно. Това са бяла мура, гаултерия, дугълска ела, евкалипт, кедрово дърво, кипарис, нард.

Начините за вътрешен прием са :

• Капване на 1 капка под езика – може да се прилага при спешни състояния, защото действа много бързо
• Добавяне към вода или напитка
• Поставяне в празна желатинова или веджи капсула
• Добавяне към ястия – за да се избегне предозиране, 1 капка от избраното масло се накапва в лъжица и се смесва с готовото ястие.